Иван Димитров

проза

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Ако има други като нас?

 

Иван Димитров

 

 

На Зелената Идея и Горичка

 

        Росен Петров се събужда от звъненето на часовника. Той протяга ръката си и часовникът изхрущява под ръката му и се разпада на съставните си части. Още минута-две спокойствие. Росен надига тялото си и разтърква очи. Поредния работен ден го очаква с отворените обятия и той няма много време за помайване. Събира чаршафите и ги изхвърля в кофата за боклук в спалнята си. Там изхвърля и разпарчетосания будилник. После отваря един голям шкаф до леглото си, изважда оттам едни неразпечатани чаршафи и ги хвърля на леглото. Когато проверява за будилник открва, че няма. Забележка. "Трябва да мина да си взема след работа", Светлината в жилището идва от огромни електрически крушки, които никога не спират да работят.
        Росен влиза в банята. Там се съблича - изхвърля бельото и пижамата си в кошчето за боклук в банята. Приближава се до водната струя. Водата е винаги с идеална температура и не спира да тече, никога. Всъщност в банята е малко шумно тъкмо поради тази причина. В левия й ъгъл пък се намира тоалетната, която също работи постоянно. Росен се изкъпва набързо, забърсва се се чисто новата хавлия. След операцията по подсушаването на тялото си той, разбира се, изхвърля кърпата в кошчето за боклук.
        После - в кухнята. Вече се е облякъл. Слага една малка тенджерка с макарони на котлона, който никога не спира да работи. Изважда една порцеланова чаша и я слага под кафявата струя, извираща безспирно от кафе-машината. Когато чашата се напълва, той я занася до масата и я оставя там. Търси дистанционното. Телевизорът също е вечно включен, но в момента дават едно досадно културно предаване, занимаващо се с някаква нова книга-еднодневка. На другия канал дават реклами. Докато закусва с топлите макарони, Росен изглежда няколко реклами - първо един дебел бизнесмен обяснява колко евтина е енергията, която продава неговата фирма. Предимствта са много, разбира се. Преди всичко има възможност да включиш в мрежата повече електроуреди и да превишиш досегашната малка граница на потребление. След това една надъхваща реклама. Един весел глас, който обяснява защо трябва да се консумира непрестанно. Израз на социален престиж и на традиционните ценности на обществото. "Един от основните принципи е еднократната употреба", продължава да говори гласът. "Вещите, които ни заобикалят, са направени така, че да се използват само по веднъж! Учените твърдят, че ако една вещ се използва няколко пъти, това може да повлияе пагубно върху човешкия организъм и може да причини унищожаването му - както морално, така и чисто физиологически." После - реклами на безкрайните нови продукти - всеки, от които веднага след употребата си трябва да отиде в кошчето за боклук.
        Накрая рекламите свършват. Започва сутрешния блок. Тази сутрин водещите съобщават прекрасни нови цифри. Консумацията не спира да се увеличава. Това означава, че хората живеят все по-добре. Ресурси, разбира се, има достатъчно. Отдавна беше опровергано еретичното мнение, че те някога ще свършат. Все пак Росен работи именно в една от най-главните компании, занимаващи се с неизчерпаемите ресурси.
        По средата на сутрешния блок Росен вече трябва да тръгва за работа. Той разчиства набързо - порцелановата чаша и порцелановите чинии, вилицата и ножа за мазане, покривката отиват на своето място - в кошчето.
        Излиза от апартамента си, заключва вратата и чака асансьорът да спре на неговия етаж. Двайсет етажа и няколко минути по-късно Росен затваря зад себе си вратата на входа. Приближава се към една огромна червена кола, отключва вратата и влизе вътре. Двигателят, разбира се, работи постоянно. Няма нужда от старомодни работи като ключове. Петролът никога няма да свърши. Въздуха се пречиства през седмица. Горещо е. Адски горещо. Росен включва климатика и потегля.
        Вече се намираме в работата на Росен. Един небостъргач, чиито покрив се губи някъде далече в облаците. Той паркира, влиза през стъклените врати (току-що са ги почистили, тоест сменили) и поздравява портиера. После изчаква асансьора. Телефонът му звъни и той разбира, че закъснява. Няма да има време за нищо друго. Викат го при шефа.
        Асансьорът спира на последния етаж. Шефът сериозно му обяснява колко важна е работата, която Росен трябва да свърши.
        - Споко шефе. Професионалист съм. Нали знаеш? - успокоява го Росен.
        - Знам, Роска. Но наистина е много важно. Бъди максимално бърз. На изчерпване сме.
        - ОК. Веднага тръгвам.
        Росен пристъпва със сериозно лице към площадката до небостъргача. Там го чака работното превозно средство - малък космически кораб, най-съвременна технология. Той излита и набира голяма скорост. Малко след луната стига до един огромен кораб. Последният отваря люковете си. На Росен му предстои да се захване с работа. Евала на конструкторите и инженерите, че са измислили такова чудо на техниката, с което можеш да изминаваш огромни разстояние в космоса за някакви минути.
        Отлитане. Полетът ще трае половин час. Росен пуска запис на един филм и мълчаливо гледа. Омръзнало му е от звездни гледки. Пък и се движи толкова бързо, че не може да различи нищо наоколо.
        Космическият кораб най-накрая стига до дестинацията си. Малка, синя планета. Приятно изглеждаща. Почти като родната Земя. В момента технологията позволява да се използват само такива планети, но тя се развива, така че скоро ще може да се работи и с газови гиганти.
        Време е за работа. От кораба излизат всевъзможни пипала, които се впиват в планетата и я изсмукват. Технологията е измислена преди около сто години. Първите опити тогава бяха направени с планетата Глийзе 581C. Чудо на чудесата. Край с енергийните кризи. Да живее човечеството. Да живее консумацията!
        Връщане. След трийсет минути космическият кораб стига до Земята. Тъкмо навреме за да види как един двойно по-голям и много по-модерен кораб е изсмукал Земята и тръгва към своята ненаситна за ресурси планети. Росен е ужасен. Не знае какво да прави. Потегля без посока в космоса. Там го оставяме. Да се лута и да се пита откъде му е дошло на човечеството. Ние няма защо да се питаме, защото знаем една поговорка: "Каквото повикало - такова се обадило."
        Така ние даваме своя отговор. Да. Други като нас има. Да живее Консумацията. Вселена, приготви се да коленичиш и да дариш плътта си за Великото разхищение и Свещената консумация. Амин.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. декември 2007 г.
Публикация в сп. „КапиталЛайт“, 2007 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]