Иван Димитров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | „Поет на портрет“

 

Защото ти си толкова красива

 

Иван Димитров

 

 

„Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.”
Христо Фотев

 

 

Ще унищожа всички цветя,
ще накъсам стъбълцата им,
ще нарежа цветовете им,
ще ги наситня все едно не са съществували,
защото ти си по-красива от тях,
защото ти си толкова красива.

 

Ще застрелям луната,
този превзет балон с хелий,
ще отвъртя слънцето,
жалка електрическа крушка,
ще залича звездите,
не обичам брокат,
защото ти си по-красива от тях.
Защото ти си толкова красива.

 

Защото ти си толкова красива,
ще ослепя всички мъже,
ще спукам очите им с вилица,
един по един, едно по едно,
ще крещя: вървете в мрака, шибаняци,
вървете в мрака,
толкова е красива,
че само аз ще я гледам,
само аз.

 

Защото ти си толкова красива,
ще убия всички деца,
ще извия малките им вратленца,
ще очервя ръцете си с кръвта им,
ще се задуша в писъците им,
с куршуми ще ги надупча,
целите,
защото от нито едно дете
няма да порастнеш ти,
защото вече си порасла.

 

Защото ти си толкова красива,
ще пусна атомни бомби над градовете,
двамата ще сме в бомбоубежище,
всичко вън ще стене
(ще стенем ли и ние?)
Ще дочакам ли да видя?
Всичко живо няма да е живо,
всичко мъртво ще е мъртво.
Само ние!
Няма ги кибритопродавачките,
линейките, алармите, моделите,
медицинските сестри ги няма.
Само ние!
Няма ги държавите, войните,
гладните и ситите ги няма.
Само ние!

 

Ще срина света,
ще срина целия свят,
за да останем насаме,
защото ти си моят свят,
ще виждам само теб.
Защото ти си толкова красива,
ще бъдем заедно до края,
и за да бъдем заедно ще има край,
ще сме Адам и Ева, ще се впиваме във ябълки
и ще хвърляме огризките на радиацията.
Толкова красива!

 

Защото ти си толкова красива,
всички хора трябва да бъдат твои деца,
да са плували в твоята кръв,
да са яли от твойта гърда,
да са спали в мрачната ти утроба.
Толкова красива!

 

Защото ти си толкова красива,
си началото и края,
ти си всичко, всичко, всичко,
толкова красива.
А аз за теб, каквото и да правя,
винаги ще бъда никой.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Поет на портрет“, Иван Димитров, Изд. „Обединени издатели“, Поредица „София: Поетики“, С., 2012 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]