Иван Димитров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | „Поет на портрет“

 

Без тебе интернетът ми е мъртъв

 

Иван Димитров

 

 

Преравям интернет в търсене на дигитални следи от
съществуването ти, на пикселни фрагменти от веждите ти,
на отпечатъци от устните ти, вдлъбнатини от допира
на гърдите ти, на твоя нос. Наясно съм, че си разпръснала
цифрови белези от съществуването си на нечии екран,
но защо на моя те няма? Защо екранът ти е вързан към
друг компютър, не към моя, на който сълзите ми изливат се
в петна на уърд в таймснюроман дванайска? Докато навън вали

 

нима огряваш вече само чуждите лаптопи? Усмихваш се
на други другаде с емотиконената пунктуация на устните си
и пишеш своята история във нови блогове. Сменила никовете си
и интерфейса, започвайки със грима. Избягала във нови профили.
Отрязала ме от онлайн пространството си като натрапчив и досаден
спам – опустоши го и замина. Разрязвайки ограничаващите ланкабели.
Заглушавайки дузина уайърлеси с белите си зъби. Колкото и да сърфирам
мисля само за тракането на пръстите ти по клавиатурата. За любимите ти
клипове в ютюб. За сайтовете, които посещаваше. За тези, дето мразеше.

 

За бившите пароли на имейлите ти, сега една от тях съм аз: една бивша
парола от мейл, препълнен със спам и безполезна поща, отварян два
пъти в годината, за да бъде затворен отново, но прекалено
безразличен, за да бъде изтрит. Ти ме ъпдейтваше и сега без теб
съм стара версия. Боклук от нещо някога било. Запазен
за ценители съм, за онези, свикнали с удобствата на старото.
За никой съм, най-малкото за себе си. Ти беше интернетът на
живота ми и моя вход към мрежата на хората. Без тебе интернетът
ми е мъртъв. Компютърът ми също. А и аз, и аз, и аз.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Поет на портрет“, Иван Димитров, Изд. „Обединени издатели“, Поредица „София: Поетики“, С., 2012 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]