Иван Димитров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | „Поет на портрет“

 

семейна история

 

Иван Димитров

 

 

1.

 

съвсем в началото
когато се нанесоха
апартаментът беше полупразен

 

с едно легло и маса
с разпадащи се столове
античен раховец и мраз
полупразна етажерка
и гардероб от талашит

 

стените в банята се белеха
тапетите бяха целите в акне
чешмите плачеха по цели нощи
а когато духаше студен зимен
вятър прозорците виеха

 

той пишеше, тя рисуваше
по време на закуските на масата
се въргаляха изобилни количества любов
гъста, сладка и лепкава като мед

 

с нея мажеха препечените филии
които весело и безпаметно хрупаха
в ритъма на някоя песен по радиото
(и телевизор си нямаха още)
с нея подслаждаха турското кафе
което той вареше всяка сутрин

 

с нея подслаждаха още толкова много работи
не просто чайове, палачинки, мекици
а цели следобеди, дни, седмици
с нея подслаждаха и луната
когато светлината й беше прекалено студена

 

в сутрините без филийки той се будеше по тъмно
набираше звезди и ги пускаше в две купи с прясно мляко
закусваха вселенско мюсли
а понякога внимателно смелваше
звездите на лунния воденичен камък
който се търкаляше по небето
и изпичаше звездни хлебчета

 

някои вечери сядаха на масата
и мечтаеха за разни мебели и вещи
стотинки, време, дихания
за бъдещи хладилници и телевизори
отпиваха от чаши с мед, канела, вино
и искаха бъдещето да им направи стриптийз

 

а на масата пред тях се въргаляше любовта
по-сладка от смокиня в късна есен
по-ароматна от пролет
по-непредвидима от циганско лято
пред нея очертанията на предметите
се скриваха и неизпълнените желания
се изчервяваха и излизаха от стаята засрамени
до смърт

 

 

 

2.

 

той й шептеше:
ти си красива като магазин за грамофонни плочи
в мол, като секънд хенд на Витошка
и откровена като туристически лифт над
Факултета
познавам себе си чрез теб
а тя рисуваше негови портрети
през по-голяма част от времето
той пушеше цигари
но тя го рисуваше тъкмо
когато пиеше кафе

 

после отиваха заедно на пазар
купуваха ягоди, вишни или ябълки
и не бяха зависими от никакви
сезони, освен от настроенията си

 

през есента тя поруменяваше
той пишеше хайкута
върху прежълтели листа с черен маркер
през пролетта тя рисуваше разцъфналите
цветове на очите му и връзваше
мартеници по неговите бедра
другите сезони ги нямаше
бяха се скрили някъде

 

когато се изморяваха
се въргаляха по цели дни в леглото
забравяха да спят, да се хранят
и това ги укрепваше

 

тя направи две изложби
и няколко корици на книги
той публикуваше статии
във всекидневната се появиха
канапе и маса
до стената в спалнята се изправи
библиотека

 

на масата в кухнята се въргаляха
изобилни количества любов
гъста, сладка и лепкава като мед

 

 

 

3.

 

през годините се появиха две дъщери
те по цели дни развяваха
рокли и невинност в коридора
израстнаха изключително бързо
направо спринтираха през ясли, детски градини
училища, акустираха в университета
и през цялото време се смееха

 

костите им бяха в перфектно състояние
като малки пиеха доволни количества мляко
подсладено с любовта
гъста, сладка и лепкава като мед

 

апартаментът все по-малко зееше
на рафтовете долетяха книги
в хола акостира цял телевизор
имаше и разни секции, дивани, миксери
чуруликащи чешми и мълчаливи прозорци

 

той все по-рядко се усмихваше
с усмивката на безработен
тя все повече рисуваше за други
най-вече правеше корици на книги
но имаше и плакати за представления
и концерти
и изложби

 

през вечерите плажуваха
пред телевизора на канапето в хола
тенът им беше съвършен и равномерен
припичаха се не само пред новините
но и пред предавания и сериали
изпичаха се от всички страни

 

преди да си легнат минаваха през кухнята
за по една лъжичка любов
гъста, сладка и лепкава като мед
и заспиваха с очи
широко отворени към следващия ден

 

 

 

4.

 

постепенно апартаментът се напълни
с нови пералня, хладилник, тостер
с теракота, плазма, секции, нови дивани
банята се подмлади и страните й грейнаха
цялата се разпръскваше от щастие

 

децата заминаха да учат в друг град

 

понякога си спомняха
за първите няколко години
за това как
някои вечери сядаха на масата
и мечтаеха за разни мебели и вещи
спестяваха стотинки, време, дихания
за бъдещи хладилници и телевизори
отпиваха от чашите с мед, канела, вино
и искаха бъдещето да им направи стриптийз
чувстваха се някак пораснали

 

в онези дни били толкова наивни
и заслепени от любов
че направо...

 

сега закусваха заедно само в съботните
и неделните сутрини
сядаха на кухненската маса
пред тях димяха две чаши с кафе
директно от машината
тостерът умело жонглираше
с препечени филийки
върху които размазваха
разнообразни сирена и сладка
цялата кухня лъщеше
и кухненският абсорбатор
с пълни дробове вдишваше
парите издигащи се от варящите се яйца
микровълновата гръмко и гордо
звънеше, когато млякото за мюсли
се стоплеше
на лицата им грееха усмивки
и изобщо масата беше претрупана

 

едно-единствено липсваше на нея

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Поет на портрет“, Иван Димитров, Изд. „Обединени издатели“, Поредица „София: Поетики“, С., 2012 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]