Иван Димитров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | „Поет на портрет“

 

вишнено момиче

 

Иван Димитров

 

 

Пабло Неруда
би казал, че иска
да направи с теб това
което пролетта прави с черешите

 

но сега сме в Казанлък

 

вишните са цъфнали
пролет е и времето е топло
ние сме чакали цяла зима
това да се случи
към края й сме чакали
много повече
отколкото в началото
направо сме се счупили
от чакане

 

но тези дни метеоролозите
са милостиви
и качиха градусите
а ние с тебе бяхме качили
градусите в сряда вечер
и сред чашите с вино
решихме да заминем
да се махнем
да се чупим от града
от София
от Лозенец
за седмица не повече

 

и ето ни в Казанлък
а утре ще сме на морето
макар да предполагам
няма да се къпем
защото водата прекалено
рядко се е срещала със слънце
в последно време
вишните така са цъфнали
напролет ние също цъфваме
и въобще не знам защо
ми хрумнаха тези череши

 

ти си сладко-кисело
вишнено момиче
и до теб съм винаги настръхнал
двайсет и четири часа настръхнал
дори в съня си съм настръхнал

 

но сега сме в Казанлък
това не е някакъв сън
и никога не съм бил по-настръхнал
от сега
когато те виждам
сред белоцветни вишни
струва ми се че сте роднини
с вишните

 

докато плуваш сред цветовете им
си мисля как
когато се приберем в стаята
където сме отседнали
ще правя с теб това
което пролетта
е направила с вишните

 

без да мислиш
посягаш да откъснеш един цвят
спирам те без думи

 

единственият цвят
от този град
който искам да взема с мен
си ти

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Поет на портрет“, Иван Димитров, Изд. „Обединени издатели“, Поредица „София: Поетики“, С., 2012 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]