Иван Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Преводачът

 

Иван Димитров

 

 

Благодаря за всичките езици,
благодаря за всички думи,
слепци с водачи еднооки сме
в клетката на нашия език.
(Езикът е поле, простор,
но също клетка,
обитавана от клетките
на нашите езици клети.)

 

От бездните на ада неизречен
спасяваш ни към излаза на светлината:
искрящото небе, подвързано
в меки залезни корици.
А вътре още еднорози,
дяволи, възкръсвания, чуми.
А вътре цялата палитра
на чувства, дръзновения,
съмнителни значения,
които като песове преследват
дивеча на смисъла.

 

Езикът е това, което чуждото убива,
а преводачът – този, който гробницата
приближава и с животворния си глас
с животворното си слово и със скромен
жест прошепва на клетия,
но също и проклет писател:
„Ти просто си заспал,
сега ще те събудя.
Лазаре, стани!”

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. октомври 2017 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]