Иван Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Иван Димитров

 

 

обичаше да спи на ръба на скалата
в зеления си мек и пухкав чувал
бяха четирима
и вечерите си прекарваха страхотно
нали знаеш как е да отидеш на планина
да съзерцаваш
да дишаш от чистия въздух с дъх на борове
да се къпеш в ледени вирове на слънце
да ходиш безкрайно през целия ден
за да се приютиш някъде
а докато сте се движили да си се напълнил
с толкова много неща...

 

обичаше да спи на ръба на скалата
в зеления си мек и пухкав спален чувал
сънуваше
далечни неща които го викаха обратно
събуждаше се нощем и гледаше в тъмното
преди това свиреше на китара
и наблюдаваше звездите
говореше си тихо с другите
по някое време преставаха да бъдат тихи
и купонът се разразяваше като буря
а след това заспиваха...

 

една от сутрините приятелката му се събуди
без усещане за него
обърна се наляво, а него го нямаше
вместо него виждаше далечната гледка на
дърветата долу и синьото небе
тя се разплака
събуди другите и те изпаднаха в паника
- нещо го е стреснало
- някой от вас може да го е бутнал
- какво се случи
никой не искаше да разбере...

 

...обичаше да спи на ръба на скалата
в зеления си мек и пухкав спален чувал

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. октомври 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]