Иван Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

апокалипсисът на дядо ми

 

Иван Димитров

 

 

кайсиите изсъънаа
прасковите също изсъънаа
дюлите изсъънаа
сливите половината изсъънаа
на ябълките некои клончета изсъънаа
лани ябълките беха прерòдили
цела зима ядохме
тая година ябълки нема
те така прават
може да са измръзнáли цветовете зимъска
или клончетата да не са заложùли цвет

 

минус триесе и пет градуса
беше в Кнежá
ей го де е
ние сме близо тука
и изглежда пострадáхме

 

тя баба ти почти не готви вече
зле съм, синко, кък стомаха – язва
тя заради мене
ама днеска нея я сви
ша ù намажа филия с олио
и две ябълки ша ù обеля
само това сака
ще се кáча да ù ги дòнеса
тя е горе легнáла

 

взèми утре преди да си òдиш
буркана смокиново сладко
дет го отворùхме нáобед
баба ти диабед има
ама хич се не пази
ша го изеде

 

от дисковата херния крака немам
като дръва са
дече не са мои
от артрита ръце не ми останаа
жлъчка немам
едно време и люто обичах
и чесън
и всичко

 

са почти нищо не моа да ям
едно време колко работа вършехме
сили не ни останáха
остарехме, синко
остарехме

 

а в Ню Йорк
80 човека умрели
викат щяло и още да има

 

вечер на село
дядо ми говори
началото на ноември е
2012 година
месец и половина
преди края на света

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. февруари 2013 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]