Иван Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ЗАСТРЕЛЯНИЯТ БЕЖАНЕЦ

 

Иван Димитров

 

 

 

1.

 

Някога тогава, да, тогава,
по време на Възраждането,
българите са бягали от България,
за да учат, за да имат шанс,
за да някой ден се върнат
и да освободят проклетата
страна с овчия й народ.

 

Някога тогава, да, тогава,
по време на Първата Световна,
българите са треперели по границите,
били са убивани по границите,
били са разпъвани по границите,
за да се върнат вкъщи,
за да целунат майките си.

 

Някога тогава, да, тогава,
по време на Втората Световна
българите отново са треперели
по границите,
отново са били убивани по границите,
отново са били разпъвани по границите,
за да се върнат вкъщи
и да видят мъртвите си майки.

 

Някога тогава, да, тогава,
по времето на комунизма,
колко българи са бягали от тая страна,
колко са се надявали да отидат на Запад,
колко са жертвали, за да го постигнат,
колко от тях са паднали убити по границите?
Никога няма да знаем това. Никога.

 

Някога тогава, да, тогава
след 89-та, по време на Прехода,
колко българи избягаха,
колко от тях сега живеят в чужбина,
и как никак не е лесно,
защото постоянно те вземат за мезе,
постоянно те унижават
и ти натякват, че си от Източна Европа.

 

 

 

2.

 

Днес повечето българи мразят бежанците,
което донякъде значи, че мразят себе си,
историята си, миналото си, същността си,
защото границите винаги са ни били проблем.
И кой знае кога ще се намърдаме в Шенген.
Днес българите забравят, че са хора,
а нима някога са го знаели, чувствали,
действали, виждали, подушвали?

 

Днес нашите граници са затворени
за бежанците от Арабския свят,
днес по нашите граници треперят,
по нашите граници се гаврят,
по нашите граници събличат,
по нашите граници унижават,
плюят жените в лицата,
благодаря ви, български митничари.

 

Благодаря ви, български митничари,
утре вашите деца ще ги преравят
на американската и английската граници,
ще ги събличат същите скапани, малоумни,
недоебани, нетолерантни, груби, биещи,
псуващи, дърпащи коси, ритащи в топки
кретени като вас,
тоест вие ще сте си го направили.

 

Днес по нашите граници убиват,
след всички чадъри, атентати,
бивши царе премиери,
настоящи премиери мафиоти,
мутри, перални за пари, биячи,
пожарникари, бивши агенти на ДС.
След всичко, с което сме известни
пред света...
След всичко това, убихме бежанец
на границата си.
Първите в ЕС сме,
които го правят!
Може да се гордеем с това.
Нищо, ние рядко се засичаме
с граничарите си.
Нас полицията ни пази!

 

Искам да живея
в свят без граници.
Тогава няма да има
застреляни нарушители
на граници.

 

Разликата между българина
и афганистанеца
е в някакви шибани километри.

 

Километри, заради които убиват.
С въздушни изстрели.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. октомври 2015 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]