Антон Ангелов

Из „Oldies“

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Dizzy

 

Антон Ангелов

 

…Dizzy, I’m so dizzy my head is spinning
Like a whirlpool it never ends
And it’s you girl makin’ it spin
You're making me dizzy…

Tommy Roe

 

 

 

        Ясен:
        Абитуриентски бал, копеле, това е ‘баси тъпнята. Ако си имаш гадже - разбирам. Облечи я в рокля с дълбоко деколте и гръб, ама да й се вижда половината дупе, и гледай сеир. Натискай я в открития баварец пред всички, може даже и да и покажеш едната цица, ако е по мръкнало. Всички да ти завиждат, па ако ще и да си отнесеш боя накрая.
        Ама ако е някой смотаняк като мене?  Цялата гимназия прекарах на джагите, едвам избутах. Успех 3 и половина – това не е за кандидатстване! Мислех, че ще вържа поне „предучилищна педагогика”, ама на интервюто при подаването на документите не успях да изпея правилно “Зайченцето бяло”. Както казва Старият, явно и за чеп за зеле не ставам! То че ще се ходи в казармата е ясно, ама поне да си бях направил сефтето! Ей, няма справедливост на тоя свят!

 

        Яна:
        Ако имаше начин, нямаше да ходя на тая глупост, ама нали после всички ще ме разнасят колко съм задръстена! То като че ли някой не знае – с тези 7 диоптъра съм като от някой комикс.  И лещи си слагах и какво ли не, обаче най-добрата ми приятелка Сирма ми вика: „Янче, ти без очила си като без гащи!” То аз и гащите да си сваля, вярно никой няма да ме погледне, ама…
        Добре поне, че се класирах тая година на националния кръг на Олимпиадата по биология, та влизам „Медицина” без изпити. Сирма малко ми завижда. „Янче”, вика, „ти, мило, ще си завършиш девствена, то се е видяло, ама поне върза следването. А чукането ще го наваксаш по нататък. То без друго не е нещо особено. Пет гаджета смених и никой не можа да ми намери тая пуста джи точка!...”
        Ще наваксам – таратанци! Сто на сто ще съм от ония смотани лекарки, дето сестрите им отмъкват всички готини пичове и им се смеят зад гърба!

 

        Ясен:
        Облякох костюма – някакъв ужас, някакъв ад! С тия райета съм като затворник от филм на Лаурел и Харди. Ми така е като нямам едно гадже като хората и трябва Старата да ми избира парцалите.
        Пригладих малко кечето с гел – да стърчи. Ама нали, пусто, на 18 ме е нагазило оплешивяването, не ще и не ще!
        „Ясенчо!”, вика баба, „дан’ вземиш да пийш, мойто момче! Чи ши ми припадниш там, да станиш за ризил!” Ей това не исках да ми го напомня, дъртофелницата! Имам някаква шибана болест, „Мениер” ли се казва там, като пийна повече, или като се развълнувам нещо и минавам в хоризонтално положение, без да се усетя. Голям срам! По-миналата година Митака беше пуснал на видеото едно яко порно и всички, естествено, бяха опънали палатките, обаче на мен по едно време като ми се зави свят и полегнах на персийския. „Ц-ц-ц, ей това е човек да няма сефте!”, вика Митака, „Вземайте мерки, пичове!”

 

        Яна:
        Почнах да се обличам. Най-напред специалните суперизрязани прашки, дето ми подари Сирма. Останали от подаръците на последното и гадже – носи ги от Капалъ чарши и ги продава на Женския. Абе селянин, та дрънка на кухо, ама Сирма вика, че стигнал най-близо до джи-точката…
        Ей, такива прашки не бях обувала! Защото четох, че били идеална среда за развитие на бактерии. Дето ти влизат в дупето – както и да е, ама онова по-отпред – просто не се търпи. Във всеки един смисъл!...
        Абе дано само да не ми се обади „Мениер”-ът, че като се просна на пода, момчетата има да снимат до насита...

 

        Ясен:
        Пътувахме с ладата на чичо. Голяма излагация! Хората уредили всеки по нещо – баварци, мерцедеси – Старият – лада! И после ме питай що не мога да си хвана никоя! Ми гаджетата кълват на пачка, на теб ли да ти обяснявам бе, тате!

 

        Яна:
        Закара ме братовчедът Миро. Тъкмо се беше прибрал от Германия с един мерцедес – има-няма десетгодишен. „Може и да мия чинии, Янче”, вика, „ама братовчедка си карам с мерцедес. Като принцеса! Да знаят ония педали какво гадже изпускат! Нека си работят тука за петдесетина марки, па и тях инфлацията ги изяжда - аз правя по 500!”

 

        Ясен:
        Купонът беше в Японския. Ебаси изхвърлянето за нашата смотана гимназия! Едни широки зали, едни уредби, едни чудесии! Някакви тъпи речи, които не слушах, и диджеят почна да пуска. Яка дискария като за начало, ама аз не си падам – преброих си мангизите и взех от бара едно голямо уиски. Седя и ги го пия сам. И по-добре! По едно време обаче почнаха моите парчета – това „Тигре, тигре!”, това „Бял мерцедес”, това „Камъните падат”. Напълниха ми душата. Обърнах уискито и айде-е-е!

 

        Яна:
        За първи път влязох в Японския. Тия японци са хора на място. Ама нашите смотаняци разбират ли ти от лукс? Вкус нямат никакъв! Диджеят пусна малко „Роксет”, малко Мадона (онова, секси парчето!) и тъкмо се бях поразкършила, ама оня видя, че тъпите момчета не танцуват и пусна някаква селска чалга – просто не е истина! Напълно според очакванията! Взех си едно коняче и седнах на бара. Имам за още две.

 

        Ясен:
        Диджеят даде някаква пауза и се върнах на бара – потен като подуянски бараба. Нямаше жива душа – само Яна от нашия клас. Нещо не ми се зарадва много. „Къде са ти цайсите?”, викам. „Защо, с очила повече ли ме харесваш?” – прави ми се на интересна. „Бе и с тях, и без тях…” ми беше на устата, обаче ъ скивам дупето през копринената рокля в едно огледало на бара. Баси, тая е без гащи, заклевам се!

 

        Яна:
        Докато си пиех конячето, цъфна Ясен от нашия клас. Адски тъпо парче! Едвам избута гимназията. При това потен и се бърше с някаква мръсна кърпа!
        Седна пред мен. Явно се кани да ме сваля! Водим някакъв небрежен разговор, горе-долу отговарящ на умствените му възможности, когато изведнъж очите му станаха на осмица. Някакво изражение като Бийвис и Бътхед накуп! Почна де заеква дори повече от обичайното и като му погледнах с крайчеца на окото просташките раирани панталони, ми направи впечатление – сещате се какво…

 

        Ясен:
        Диджеят почна да пуска някакви стари парчета. Най-напред блусове. Е, дойде твоят час, викам си и каня Яна. Тя първо се направи малко на интересна, но после тръгна към дансинга. Върви пред мен и си върти голото дупе – баси мадамата, как не съм ъ обръщал внимание досега!

 

        Яна:
        Ясен ме покани на блус. Ми какво да правя – не е моят тип, ама няма да си танцувам блус сама? Тоя не отлепя поглед от дупето ми – абсолютен секс-маниак. И какво пък, мъжете са си такива, нали?
        Танцува като дърво, обаче ме е награбил яко. Ръката му пълзи по голия ми гръб. Не е неприятно, да ви кажа. Обаче накрая стигна до дупето! И там като напипа прашките, като почна да ги подръпва… Абе да става какво ще!

 

        Ясен:
        Леле, щях да се изпразня! С голо дупе да беше – по-добре, ама какви бяха тия прашки – като конец! За първи път видях такова нещо отблизо!
        Тя сложила глава на рамото ми – демек интимна с мене, и като почнах да си играя с конеца и чувам, че леко застена, ама така че само аз да я чуя. Ето ти порно на живо, Ясене, доживя, пич!

 

        Яна:
        Тъкмо ни беше станало адски хубаво, когато диджеят почна да пуска бързи парчета. Къде ги намират тия селяни? Ясен се крие с полите на сакото, ама то – късо! Еми може да му се влезе в положение.
        Звучи някакво парче: „Дизи”. Май че на английски значеше „да ти се вие свят”. И тъкмо си казвам това, когато ушите ми заглъхват и почвам да губя равновесие. Е, сега се подредихме! Само да успея да си прикрия срамотиите, че…

 

        Ясен:
        Гледам аз, че Яна почва да губи равновесие – напи ли се това момиче, що ли – и, опаа, и на мен ми се завъртя тавана. Ебаси малоумната история – добре че завършвам, иначе щяха да ме бъзикат за това цяла година!

 

        Яна:
        Бяха ни сложили на едно двойно легло в някаква хотелска стая. Лампата свети само в коридора. Няма жива душа. Дали да не стана да си ходя? Чакай, Ясен се раздвижва!

 

        Ясен:
        Яна лежи до мен и ме гледа, все едно съм Леонардо ди Каприо. Тая мадама ми е навита, честно! Ами първо ще я целуна, пък после – каквото сабя покаже! Дано да не се изложим!

 

        Яна:
        Ясен почна да ме целува. Ми не е зле, даже никак. Е за джи точката може би не знае, ама нея ще я търсим другия път. Сега стискайте палци само да не боли много!...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. април 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]