Антон Ангелов

Из „Oldies“

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

CRIMSON AND CLOVER

 

Антон Ангелов

 

… My mind's such a sweet thing
I wanna do everything
What a beautiful feeling
Crimson and clover
Over and over…

Tommy James&The Shondells

 

 

 

        Клоувър: Кримзън, мислиш ли, че всичко свърши?
        Кримзън: Още не, Клоувър. Но краят е близо. Затова и ни оставиха сами.
        Клоувър: Ще ни убият ли?
        Кримзън: Може би.
        Клоувър: Та нали те са момчета и момичета също като нас?
        Кримзън: И ние бяхме готови да убиваме, забрави ли?
        Клоувър: Бяхме ли?
        Кримзън: Да. Когато приехме тези имена, вече бяхме готови на всичко.
        Клоувър: Но нали искахме мир? И справедливост?
        Кримзън: Кой е казал, че мирът не значи смърт? Ти замисляла ли се какво е той?
        Клоувър: Като че ли не. Всичко беше толкова ясно. Нямаше нужда да се мисли.  Беше хубаво.
        Кримзън: Да. Както, когато изпушиш втория, не – третия си джойнт. Чувството ти е познато, но все още е достатъчно силно. Няма нужда от въпроси, няма нужда от съмнения. Всичко е се съдържа в него.
        Клоувър: Хубаво време беше, нали? Току-що бях пристигнала в Ню Йорк. Не можех да се оправям в метрото и колегите ми се смееха… Чувствах се сама. Дори на шумните тренировки на клакьорките, където момичетата ми завиждаха за дългите крака. „Тези крака са за стриптийз, Франсиска!”, дразнеха ме, „Момчетата ще мислят, че ще се съблечеш и няма да гледат топката…”
        Кримзън: И аз видях първо краката ти. Под карираната мини пола. Те като че ли вървяха сами, а високо над тях се усмихваха начервените ти устни.
        Клоувър: Да, всички гледаха тях. Никой не поглеждаше лицето ми… След занятията, докато чаках да започне смяната ми в ресторанта за бързо хранене, хващах метрото до Сентръл парк. Разхождах се съвсем сама, хранех гълъбите с пуканки и си играех с кучетата на хората… Там видях Томи и неговите приятели. Познавах го от лекциите по история на философията. Винаги прекъсваше преподавателя и спореше с него. Особено когато стигнахме до социализма. Чудех се как не го изгонва… Те раздаваха брошури против Войната във Виетнам. Приближих се и Томи ме забеляза. „Фран!”, извика ми, „ти нали мразиш, когато някой убива жени и деца?” Кимнах. Кой не мрази?...
        Кримзън: Бях израснал в Ню Джърси и пътувах всеки ден с влака.  Баща ми не искаше да ме пусне да живея на квартира или в кампуса. „Този град е пълен с пропаднали хипарчета”, казваше. „Ще ти пробутат дрога, преди да си купил първия хамбургер! Моят син ще стане адвокат като мен! Това е нещо, за което съм се заклел пред дядо ти!” Корав старец беше, но мозъчен удар го отнесе три месеца по-късно. Американската мечта не прощава!...
        Клоувър: Раздавахме листовки с Томи цели четири часа. Накрая заваля проливен дъжд. Изсушихме се в близкия „МакДоналдс”. Ядохме по един хамбургер и чийзбургер, защото комбинацията беше най-евтина. После… после всички постепенно се разотидоха и останахме двамата с Томи. Ти знаеше, че Томи ми е бил първият, нали, Кримзън?
        Кримзън: Да, а ти знаеше, че ти си ми първата, нали?
        Клоувър: Да, чувствах го. Моля се да не бъда последната…
        Кримзън: Защо, това би било чудесно, Клоувър! Плачеш ли?
        Клоувър: Не, Клоувър никога не плаче! Само Франсиска понякога…
        Кримзън: Видях те в кампуса. Два безкрайно дълги крака, които питаха всеки срещнат: „Ти си буржоа, нали?” Попита и мен. Помислих за миг. Имаше ли верен отговор в тази игра? „Да”, отвърнах, „чистокръвен!” „Тогава мястото ти е при нас, гадно буржоазно копеленце!”, разсмя се ти. Тогава вече те обичах!
        Клоувър: Спомняш ли си първата нощ на окупацията? Под бюрото в ректорския кабинет? След третия път коленете ни кървяха! Сега ти е смешно!...
        Кримзън: Това беше страхотна нощ, Клоувър! Дори само заради нея си струваше да седя вързан тук с теб!
        Клоувър: Спомняш ли си как ни кръстиха двамата в братството?
        Кримзън: Да, ние сами си избрахме тези бойни имена. Взехме го от онази песен, която слушахме на малкото транзисторче в нощта на окупацията. Така и не можах да разбера какво искат да кажат в текста с тези думи, но ни паснаха по-добре от собствени имена!
        Клоувър: Да, всички в Братството ни казваха така. А не след дълго не ни бяха останали приятели извън него.
        Кримзън: До тази история с бомбата…
        Клоувър: Трябваше да я сложим пред помещението на наборната комисия за Виетнам. Така, каза Томи, момчетата ще се замислят преди да се запишат за убийци на жени и деца…
        Кримзън: Но с теб знаехме, че ние самите ставаме убийци. На своите собствени братя. Момчета от Бронкс и Средния Запад, които просто нямат избор…
        Кримзън: Не можехме да не отидем в полицията…
        Клоувър: Както и не можехме да не се предадем след това на Братството…
        Кримзън: Да, защото сме Кримзън и Клоувър…
        Клоувър: Мислех си... Дали не трябва се откажем от тези имена сега, накрая?...
        Кримзън: Не, Клоувър! Не можем. Защото се обичахме под тях.
        Клоувър: Значи ще останем Кримзън и Клоувър?
        Кримзън: Както в песента: „Отново и отново!”...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. ноември 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]